Икономически поглед към ДДС – Общи принципи

Данъкът върху добавената стойност (value added tax – VAT) е основен приходоизточник на държавният бюджет в България.

История на ДДС

Историята на ДДС датира от петдесетте години на 20-ти век във Франция, където е приложен за пръв път от френския икономист Морис Лоре. Първоначалната идея е била да се облагат с ДДС само стоките (определени видове стоки), защото са по лесно контролируеми. Впоследствие с развитието на данъчните системи и технологии и изобщо мисленето в тази насока започват освен стоките, да се облагат с ДДС и услугите.

ДДС в България се въвежда през 1994 г. със ставка 18%. През 1996 г. ставката се увеличава на 22%, а през 1999 г. тя се смъква на 20%, каквато е и до днес (с изключение на услугите в туризма, където тя е 9%)

Добавена стойност (Value added)

С ДДС се облага добавената стойност. Икономически погледнато добавената стойност на една фирма получаваме като от продажбите извадим покупките й от други фирми (разходи за материали, разходи за външни услуги – т.е. тези разходи, които „влекат“ ДДС със себе си). Стигаме до извода, че с ДДС се облага основно човешкият труд. Именно това цели да обложи ДДС, защото иначе ще е абсурдно служителят или работникът да издава фактура с ДДС на своя работодател.

Какъв данък е ДДС?

ДДС е всобхватен данък, косвен данък и данък върху потреблението.

  1. Всеобхватен данък – ДДС е всеобхватен данък защото облага както стоките, така и услугите.
  2. Косвен данък – има разминаване от лицето което носи тежеста от облагането (крайният потребител) и лицето което администрира плащането на този данък (фирмите, търговците).
  3. Данък върху потреблението – ДДС е данък върху потреблението, защото ефективен приход в държавният бюджет от ДДС постъпва след потреблението на крайният потребител. Тук става дума за финансово потребление, а не за физическо такова, т.е. достатъчно е крайният потребител да закупи стоката или услугата.

Как действа ДДС?

В опростен пример ще покажем как функционира ДДС, като се абстрахираме от фактори, които в релната среда е твърде възможно да окажат влияние.

Търговец „АБВ“ ООД купува една стока за 100 лв., върху които доставчикът е начислил 20% (20 лв.) ДДС, за което търговецът му е платил общо 120 лв.

След това търговецът е продал на свой клиент същата тази стока за 150 лв. (слагайки си 50% надценка), върху които също е начислил 20% (30 лв.) ДДС, като е получил от своя клиент общо 180 лв.

В крайна сметка, търговецът е платил 20 лв. ДДС на своя доставчик и е получил 30 лв. ДДС от своя клиент. Разликата от 10 лв. между ДДС-то, което е платил и ДДС-то, което е получил е ефективният Данък върху Добавената от търговеца Стойност, който той ще внесе в държавата (НАП) до 14-то число на следващия месец.

Разбира се, примерът е максимално опростен, за да може да се схване най-общо механизмът на ДДС.

Тук възниква въпросът – Изгодно ли е да се регистрирам по ДДС?

Най-общо казано, когато една фирма продава продукта си на краен потребител (физически лица), то по изгодно за нея е тя да НЕ се регистрира по ДДС.

И обратно, ако фирма работи главно с други фирми, регистрирани по ДДС, то за тази фирма е по изгодно да Е регистрирана по ДДС.

В България процентът на нерегистрираните фирми по ДДС е един от най-големите в Европа. Това се дължи на неспособността на българската данъчна администрация да осъществи контрол над всички фирми. Затова и прагът за задължителна регистрация по ДДС (50 000 лв.) е един от най-високите в Европа.

Принцип на неутралност

Принципът на неутралност на ДДС е един от най-важните му принципи. Идеята на този принцип е, че ДДС не трябва да е нито приход, нито разход, както и не бива по никакъв начин да влияе върху печалбата на търговецът (фирмата).

Разбира се, гореизложеното твърдение е чисто счетоводно, но погледнато от икономическа гледна точка, една регистрирана по ДДС фирма увеличава кръгът за работа от контрагенти и по този начин увеличава конкурентноспособността си както на местно, така и на междунараодно ниво.

Въпреки, че първосигнално ДДС изглежда много опростен, всъщност той е един от най-сложните за прилагане данък. Освен облагаеми доставки, има такива, които са необлагаеми (наречени още освободени), а има и такива, които са със ставка 0%. Допълнително усложнение се появява и от факта, че България е част от ЕС, където съществуват норми за начисляването на ДДС на територията на целия ЕС.

Други публикации

Виж всички